Позиция на Комисията по етика на БДВО

Относно

 

Eтичен казус във връзка със сигнал за нарушаване на Етичния кодекс на PR специалистите в България от PR специалистите на Българска народна банка (БНБ)

 

На 11 юли 2014 г. Комисията по етика към Българското дружество за връзки с обществеността беше сезирана за нарушаване на Етичния кодекс на PR специалистите в България. В сигналът се посочва, че на пресконференция, организирана от БНБ в същия ден по повод представянето пред обществеността на резултатите от одита на поставената под специален надзор Корпоративна търговска банка, не са били допуснати свободно журналисти от българските и чуждестранни медии. Сигналът е подаден от Стоян Стоянов, PR Специалист и преподавател по „Връзки собществеността”. Според него, с това свое действие, колегите от Пресцентъра на БНБ са нарушили Етичния кодекс на PR специалистите в България и всички принципи на професионално поведение, залегнали в него и най-вече тези, които се отнасят до свободния обмен на информация и отговорността към утвърждаването на професията.

 Компетенции на комисията

Съгласно Правилата за работа на Комисията по етика към БДВО, след като разгледа всички събрани материали по казуса, Комисията може да изрази единствено своята позиция относно етичността на случилото се, тъй като г-н Стоянов и PR специалистите от Пресцентъра на БНБ не са членове на Дружеството според наличната информация.

Процедура

Комисията по етика прие получения сигнал като основание да започне разглежане на казус за евентуално нарушение на Етичния кодекс в посочената ситуация.  В тази връзка първо беше изпратено запитване с искане на информация до пресцентъра на Българска народна банка. Писмото беше изпратено до г-н Александър Урумов като негов ръководител. Също така, за да бъде максимално обективна при разглеждането на сигнала, Комисията по етика предприе стъпки за събиране на информация за случая и от самите медии, посочени като засегната страна в изложението на г-н Стоянов. За целта Комисията направи преглед на наличните електронни публикации в интернет пространството, отнасящи се до посочената по-горе пресконференция от 11 юли 2014 г. Паралелно с това Комисията пусна и анкета до над 100 национални медии. Отделно, уточнения относно случая бяха поискани и от самия г-н Стоянов.

Казусът беше разглеждан от двама членове на Комисията по етика – Милена Атанасова и Елица Наумова, тъй като д-р Кремена Гергиева си направи отвод.

Становища на страните

 В сигнала, подаден от г-н Стоянов, се посочва, че „Разделянето на медиите на привилегировани и непривилегировани от страна на който и да е PR специалист води до неравнопоставеност на медиите, които са наши партньори, както и до непрозрачно и непълно информиране на българските граждани.”

Същевременно, г-н Стоянов споменава, че до участие в пресконференцията Българска народна банка е допускала единствено журналисти от предварително подготвен и непубличен списък – факт, за който алармираха и самите медии. В подкрепа на информацията, изложена в писмото си, г-н Стоянов прилага и извадки от публикации в електронни медии от деня на пресконференцията.  

До момента, повече от месец след отправеното запитване, Комисията по етика не разполага с официално писмено становище от Пресцентъра на Българска народна банка. Посредством коментари в социалните мрежи г-н Александър Урумов – началник на Пресцентъра на БНБ, аргументира действията си и дава информация, че на пресконференцията е поканил конкретни национални електронни и печатни медии поради мащабността на проблема и желанието му по-бързо и точно да бъде разпространена информацията в страната. Той допълва, че не е предвидил големия интерес и след като е установил, че след пресконференцията медиите не се чувстват достатъчно информирани, в същия ден Пресцентърът е организирал и втора пресконференция за всички представители на медиите.

В допълнение на прегледа на публикациите по темата в интернет пространството, Комисията по етика направи също директно допитване (анкета) към медиите, за да може да получи мнението им като засегната страна по случая. От получените отговори става ясно, че в действителност по-голямата част от медиите не са били информирани за предстоящата пресконференция и не са присъствали на нея, като това се отнася включително и за специализирани финансови медии.

Една от медиите, попълнили анкетата, е потърсила предварителна информация от пресцентъра на БНБ дали ще има пресконференция, но не е получила конкретен отговор. Друга пък е отразила информацията, въпреки че не е специализирана в банковото дело, а в друг бизнес сектор, поради обществената значимост на събитието. По-голямата част от отговорилите медии са получили информация за случая от институцията след пресконференцията и са я разпространили (отразили) подобаващо.

 Мотиви

Комисията по етика разгледа цялата налична информация и, на базата на Етичния кодекс на PR специалистите в България, стигна до следните изводи:

В случай на недопускане на медии до обществено полезна информация от изключителна важност, се накърняват следните професионални ценности, описани в Кодекса:

 –          Честност

…. Уважаваме различните мнения и свободата на изказването им. Ценим истината и точността спрямо медиите, публиките, клиентите, работодателите и конкурентите.“

 –          Независимост

 Ние работим открито, като отчитаме обществените интереси. Успехът на нашия клиент/ работодател е важен, но не с цената на професионалния компромис. Предоставяме независими съвети и носим отговорност за действията си.“

 –          Ангажираност

 „…Осъзнаваме своята отговорност както пред тези, за които работим, така и пред обществото, и действаме като социално отговорни граждани.“

Също така в този случай се нарушават и следните принципи за професионално поведение от Кодекса:

–          Свободен обмен на информация

 Стимулирането на свободен обмен на достоверна, точна и навременна информация е от съществено значение за обслужването на публичния интерес и за изграждане на компетентно мнение и вземане на решение в демократичното общество. ПР специалистите се ангажират да изграждат и поддържат доверие в отношенията с целевите публики и обществото чрез предоставяне на коректна и изчерпателна информация; …; да защитават достоверността и да гарантират прозрачността на информацията.“

 –          Отговорност към утвърждаване на професията

 „ПР специалистите работят целенасочено за изграждане, утвърждаване и повишаване на разбирането , доверието и уважението в професията. ПР специалистите се ангажират: … да работят за прозрачен и социално отговорен бизнес.“

Позиция

При събитие с национална значимост, предизвикало сериозен обществен интерес (какъвто е конкретният случай), организацията – страна по случая, и работещия в/за нея екип от PR специалисти (ако има такива), следва да осигури свободен достъп до информация относно събитието, освен при наличие на нормативни (законови) ограничения. В конкретния случай достъпът на медии, проявили интерес към информационния повод, е бил ограничен, с което действие е нарушен Етичния кодекс на PR специалистите в България.

Препоръки

Комисията по етика апелира към специалистите по публични комуникации в страната да спазват с всички свои думи и действия Етичния кодекс на PR специалистите в България, защото по този начин работят за утвърждаването на професията, изграждането и запазването на нейната добра репутация и престиж пред обществото. Този апел се отнася и до взаимоотношенията с медиите, които са партньори на PR специалистите в провеждането на прозрачен и ефективен диалог с целевите публики.

София, 19.08.2014 г.

Комисия по етика на БДВО

 

Търсим бъдещите носители на Годишния знак „Отговорна компания – отговорни служители” за 2021 г.

Отличието се връчва за осма поредна година от Фондация BCause, Българска асоциация за управление на хора (БАУХ), Българско дружество за връзки с обществеността (БДВО) и Българската асоциация на КСО специалистите (БАКСОС).

Българските компании и техните служители преминаха през много изпитания през последните две години – за някои от тях, това беше повод да се вгледат навътре и да преосмислят своите политики за ангажирани на служителите, включително дарителските инициативи, насърчавани или организирани от работодателя. Някои работни места опустяха, но хората намериха нов начин да бъдат заедно: като помагат на тези, които не можеха да останат вкъщи защото работят на първа линия за различни здравни, образователни, социални и екологични каузи.

Журито на Годишния знак през тази година е в състав:

  • Елица Баракова, изпълнителен директор на фондация BCause
  • Полина Господинова-Георгиева, изпълнителен директор на Българска асоциация за управление на хора
  • Анита Бедин, председател на Българското дружество за връзки с обществеността.
  • Д-р Марина Стефанова, председател на УС на Българска асоциация на КСО специалистите

Годишният знак има четири нива на отличие: знак за дарителство от работното място, бронзов знак, сребърен знак и златен знак. Видът отличие се определя от критерии, свързани с обема служители, участващи в инициативата (като процент от общия брой служители); от механизмите, с които компанията популяризира, насърчава и развива програмите за регулярно дарителство и възможностите, които дава за даряване на труд на служителите в работно време. Решението се взима на базата на посочените по-горе критерии, спрямо попълнените от компаниите информационни форми и след кратко видео-интервю с участниците.

От 2015 година Фондация BCause, Българска асоциация за управление на хора (БАУХ) и Българско дружество за връзки с обществеността (БДВО) връчват и специална награда за професионалисти, развиващи дарителството от работното място в компаниите, в които работят по креативен, професионален и ефективен начин.

Срокът за попълване и изпращане на информационните въпросници е 18 февруари 2022.

Можете да се запознаете и да попълните формата за участие оттук.

За допълнителна информация: Ива Петрова, Експерт ”Дарителски програми и фондонабиране” 02 981 19 01; 0885 731 768 iva@bcause.bg