Дискусията на БДВО освети граничната зона на професионална реализация, изискваща и пр знания
Какво е бъдещото на ПР професията? Какво ще е това ПР животно на бъдещето? Може би вирус, който се видоизменя и трудно се поддава на лечение? В каквото и да се превъплъти, то е от оцеляващия вид – който може да преживее всичко. Хибридните професии и хибридността на комуникаторите. Дигитализацията като предпоставка да промени работата ни ежедневно. Това са част от темите, които бяха засегнати по време на дискусионния панел на БДВО В него взеха участие Даниела Пеева, директор Връзки с инвеститорите на Монбат и председател на Асоциацията на директорите за връзки с инвеститорите в България, Гергана Иванова, управляващ партньор The Smarts Group, Надя Синигерска, Мениджър КСО, КонтурГлобал Марица Изток 3, Станимира Ковачева, Глобален директор Mаркетинг за Тек Експъртс и Илияна Захариева, директор Корпоративни комуникации А1 и председател на БДВО.
По време на панелната дискусия бяха потърсени отговори на въпросите свързани хибридни професии, а именно „От къде идва хибридността и нуждата от такава хибридност?“, „Само технологиите ли са причините или бизнеса и средата го изискват?“, „Налага ли се да се наемат хора с различни хибридни умение?“, „Задължителни ли са дигиталните умения за твоята професия?“ Според проучване, проведено в САЩ всяка една от 8 обяви за работа е за хибридна позиция.
Хибридните професии изискват редица умения – анализиране на big data, разбиране на изкуствения интелект, работа със социални медии, креативност. Меките умения също са сред набора умения, който трябва да притежава практикуващия хибридна професия, както и скорост и аналитичност при взимането на решения. Според Станимира Ковачева „за да станеш хибриден специалист трябва да си имал достъп до различни дейности като HR, ПР, маркетинг и редица други“. Сред причините, довели до появата на тези нови професии са развитието на технологиите, цялостната дигитална трансформация на обществото и възможността за достъп до информация. Успоредно с това пазара се променя, хората и работодателите също се променят. Предизвикателството пред компаниите днес е да успеят да намерят подходящия за тях сред многото кандидати. Ситуацията няма нищо общо с тази от преди няколко години, когато познанията в една единствена област са били достатъчни Вече се налага компаниите да търсят все по – гъвкави и адаптивни хора за обявените позиции. Макар и бавно се появява разбирането, че трябва да се избяга или поне да променят наложения профил за съответната длъжност – „Трябва да можем да се адаптираме и да излизаме от стандартите и клишетата. Това е ключово за успеха на всеки един бизнес“, според Станимира Ковачева. Оказва се, че всеки иска да наеме талант, който освен с изискуемите по обява умения да разполага и с други, които ще допринасят з успеха в работата.
При кандидатите нещата също изглеждат по различен начин. Макар и да са в позицията на търсещи те също имат изисквания към компаниите, за които кандидатстват. Заплащането, оказва се, е на трето място в изискванията и критериите им. За тях по – важно е цялостното изживяване, което компанията може да им предложи, като държат да получат заслуженото уважение за това, което правят. Това изискване от страна на младите специалисти налага откриването на позиция за employer branding специалист, които да се грижи за служителите в компанията и най – вече за поддържането на добрия ѝ имидж сред обществото. Сред набора от умения на специалиста по employer branding са способностите да комуникира и разбира отсрещната страна, налице са елементи на психология и други. Работодателите все повече разбират, че негативните коментари могат да им навредят, не само по направление набиране на кадри, но и да нанесат икономически загуби. Сплотеността на екипа и мотивацията му са водещи при постигането на зададените цели и положителните резултати.
За Даниела Пеева, Директор връзки с инвеститорите в Монбат, като допълнение към длъжностната и характеристика, работата и е наложила да разбира от ПР, маркетинг, финанси и анализи, устойчиво развитие, технологии и редица други. Всичко това, за да може да разбира по–добре естеството на работата си и да е по-ефективна. Придобиването на други допълнителни умения го налага бизнеса, който непрекъснато се развива и изисква.
Според експертите в дискусията, между 70 и 90% от времето им е посветено на комуникация с външни публики. Няма обаче краен и конкретен набор от умения, които да са необходими за извършването на която и да е работа. Специалистът умело трябва да може да съчетава тясно профилираните си знания в професията си, с хуманитарните науки. Съвременният служител и предприемач трябва да разбира по малко от всичко, а в случай, когато няма необходимите знания и компетенции – да е склонен да си ги набави. Да е готов да се учи и да се развива. Трансформациите, на които сме свидетели и участници днес, само загатват какво предстои на пазара на труда, но със сигурност ще нараства търсенето на експерти с разнообразни знания и умения към строго професионалните си характеристики.
автор: Кирил Гаров
