Даниела Пеева, Председател на Асоциацията на директорите за връзки с инвеститорите
Даниела Пеева е магистър по право от СУ. Председател на УС на АДВИБ и управляващ съдружник на Инвестър Рилейшънс Сървисис ООД, консултант по корпоративно право, връзки с инвеститорите и корпоративното управление. Член на High Level Forum Capital Market Union към Европейската комисия. Председател от името на АДВИБ на Национална комисия по корпоративно управление.
Как пандемията се отрази на публичните компании?
Кризата с COVID 19 и последвалите я рестриктивни мерки силно нарушиха равновесието на капиталовите пазари. Ивеститорите в Европа вече алармират за осезаемия натиск, който те търпят и вероятно ще бъдат едни от първите застрашени от икономически и финансови проблеми, които безспорно ще последват след големия набор от различни финансови мерки, предприети от правителствата и финансовите институции.
В същото време и компаниите, листвани на европейските капиталови пазари са затруднени да осъществяват своята дейност в условията на извънредна ситуация, социална и физическа изолация. Много от веригите на доставки бяха нарушени, което в следващите месеци ще намери отражение и във финансовите показатели на листваните компании.
В контекста на всичко това компаниите са принудени да осъществяват своята дейност в условията на свръхрегулация, идваща от множество европейски законодателни инициативи и независимо от кризисната ситуация същите са длъжни да адаптират своята дейност, така че да отговарят на нарастващите законодателни и инвеститорски изисквания.
Много от националните регулатори и Европейският надзорен орган за ценни книжа и пазари се обединиха, че поддържането на стабилността на европейските капиталови пазари през тези извънредни времена е първостепенна задача. В тази връзка на европейско ниво бяха предприети и редица стабилизиращи мерки – спиране на търговия на някои емисии ценни книжа, частична забрана за търговия на определени финансови инструменти, законодателни инициативи за отлагане на срокове. Всички са убедени, че въпреки кризисната ситуация, капиталовите пазари следва да продължават да обслужват нуждите на участниците: за набиране на капитал, за управление на инвестиции, за достъп до парични средства и не на последно място реализиране на доходност за инвеститорите.
Промениха ли се комуникациите с инвеститорите от страна на публичните компании?
Преди седмица направихме проучване сред нашите членове – директори за връзки с инвеститорите: Как кризата с COVID 19 е повлияла върху дейността „Връзки с инвеститорите“
Участие в анкетата са взели 68 публични компании и дружества със специална инвестиционна цел. Близо 38 % от анкетираните са посочили, че като цяло дейността не е претърпяла промяна и се е запазила в същия обем и интензитет. Малко повече от половината от анкетираните са забелязали промяна в интензитета на комуникацията с инвеститорите, а едва 12 % отбелязват промяна в обема на извършваната дейност.
Анкетата обхваща и въпроси относно прилаганите методи за комуникация през последните 3 месеца. Едва 12 % от анкетираните споделят, че използват дигитални методи за комуникация. Останалите 88 % са ползвали традиционните начини за осъществяване на връзка с инвеститорите – телефонни разговори и размяна на електронна поща.
Има ли променени очаквания от страна на инвеститорите към бизнеса?
Кризата засяга всички участници на капиталовите пазари – листвани компании, брокери, инвеститорите на дребно и институционални такива. В такава ситуация е резонно инвеститорите с дългосрочен времеви хоризонт на инвестицията си да имат по-високи изисквания и да бъдат по-активни. Въпреки, че българският капиталов пазар е сравнително малък и нисколиквиден и при нас се наблюдава повишаване на активността на инвеститорите.
В направеното проучване включихме и въпроси относно вида на информацията, която инвеститорите са изисквали от компаниите през последните три месеца. Традиционно това е информация, свързана с финансовите отчети и пояснения към тях – 50 % от анкетираните посочват именно това. 37,5 % от анкетираните са предоставяли на инвеститорите информация, свързана с кризата и влиянието на COVID 19 върху дейността на компанията. Прави впечатление, че 12, 5 % сочат, че техните инвеститори са се интересували и от нефинансова информация, което говори за леко пренасочване на инвеститорския интерес към екологичните и социални аспекти от дейността на компаниите.
Как се промениха процедурите за провеждане на Общите събрания на акционерите?
Ние се опитахме да дадем указания на нашите членове как да провеждат общите си събрания в условията на физическа изолация и намалени социални контакти. Европейското и българското законодателство предвиждат както форми на дистанционно провеждане на общи събрания на акционерите, така и упражняване правото на глас чрез кореспонденция. Разбира се има някои специфики в националното ни законодателство, че упражняване правото на глас чрез кореспонденция трябва да бъде предвидено като възможност в Устава на компанията.
В проучването включихме и въпроси, свързани с възможностите, които Уставите на дружествата предоставят за дигитализиране на общите събрания. За съжаление компаниите не бяха подготвени за подобно развитие на ситуацията и това е намерило отражение в техните отговори. 75 % от тях сочат, че уставите им не предвиждат възможност за дигитализиране на общото събрание. Въпреки това, всяка компания, която има желание да го направи може да се възползва от законодателното решение и да проведе неприсъствено общо събрание. Що се отнася до гласуването чрез кореспонденция едва 25 % от анкетираните компании споделят, че има предвидена възможност за упражняване правото на глас по този начин, което означава практически, че много малка част от инвеститорите ще могат да се възползват от нея.
С промените, въведени с извънредното законодателство беше дадена възможност провеждането на общите събрания на акционерите да бъде отложено до края на месец септември 2020 г., което значително облекчава корпоративните ръководства, а също така дава възможност на инвеститорите да се включат в общите събрания, когато извънредните мерки отпаднат. Това би дало възможност на компаниите също така да оценят по-адекватно ефектите от COVID 19 върху бизнеса им.
Има ли разлика между практиките у нас и тези на европейските капиталови пазари при провеждане на ОСА в извънредните условия?
На европейските капиталови пазари публичните компании осъществяват своята дейност при сравнително еднакви условия – законодателството е хармонизирано и общо взето няма големи различия. Има обаче и различни национални специфики, които дават отражение върху начина на провеждане на най-важното корпоративно събитие, каквото е годишното общо събрание. Компаниите от Скандинавските страни отдавна ползват дигитални методи за провеждане на общи събрания, докато страни като Германия, Франция, Испания предпочитат стария изпитан начин на физическото присъствие. В тези страни има създадени традиции при провеждането на общи събрания и инвеститорската култура е различна.
Много от европейските регулатори дадоха указания на листваните компании как да подходят относно общите събрания в условията на COVID 19 без физическото присъствие на акционерите. Някои от тях подготвиха и законодателни инициативи, които да облекчат компаниите при предстоящия сезон на общите събрания.
Ние като активен участник на българския капиталов пазар също поискахме мнение от страна на Комисията за финансов надзор и получихме отговор, че компаниите трябва да се придържат към установените изисквания в националното законодателство относно процедурите по свикване и провеждане на общи събрания, като там където е възможно дистанционното общо събрание следва да се поощрява.
Успешни ли са дистанционните ОСА? Има ли вероятност да станат част от корпоративната практика?
Съществуват различни дигитални възможности на пазара от различни доставчици, включително българският Централен депозитар предлага такава възможност. Към момента не може да се отговори дали дистанционните общи събрания са успешни, защото все още не са провеждани такива.
Ние включихме подобен въпрос в анкетата, а именно дали корпоративните ръководстват възнамеряват да се възползват от дигитализацията на общите събрания през тази и следващата година. Едва 12,5 % от анкетираните отговарят категорично, че ще се възползват, а 25 % са уклончиви в отговора си. 62,5 % от анкетираните НЕ предвиждат дистанционното общо събрание да бъде техен приоритет.
Нефинансовата отчетност промени начина, по който компаниите предоставят информация и вида информация. Ще има ли следваща промяна от такъв мащаб?
Както казах вече в контекста на пандемията 12, 5 % от анкетираните компании сочат, че техните инвеститори изискват от тях предоставяне на нефинансова информация. Нефинансовото отчитане съгласно националната правна рамка обхваща една определена група големи предприятия, които и без това вече имат установени традиции в оповестяването на нефинансова информация. За малките компании подобно оповестяване все още остава регулаторна тежест и допълнителни разходи за консултанти.
И въпреки това тенденцията в европейски мащаб е да бъдат обхванати всички компании, независимо от тяхната големина. Аз лично наблюдавам, че нагласите на инвеститорите се променят в тази насока в последните години. Те все по-често и по интензивно започват да обръщат внимание на екологичните и социални аспекти от дейността на компаниите, в които инвестират. И това е разбираемо, още повече в условията на криза, когато инвеститорското внимание е изострено.
