Проучването през 2021 г. изследва CommTech и дигиталната инфраструктура, видеоконференциите, бъдещите роли на комуникационните специалисти, стратегическите проблеми и кои са характеристиките на отличните комуникационни отдели.
Дигитализация на комуникациите със заинтересованите страни и на вътрешните информационни потоци са топ приоритетите за повечето комуникационни отдели и агенции.
Европейският комуникационен монитор 2021 е резултат на отговорите на 2664 комуникационни специалисти в 46 държави. Налични са подробни анализи за 22 държави и различни видове организации (компании, организации с нестопанска цел, правителствени организации, агенции).
Кои са основните изводи от Монитора?
- Цифровата трансформация е в ход, но малко комуникационни отдели или агенции са достигнали зрялост – 39% от практикуващите в Европа описват своя отдел като незрял както в дигитализирането на комуникациите със заинтересованите страни, така и в изграждането на цифрова инфраструктура;
- Видеоконферентната връзка е тук, за да остане – тя се използва по-често за комуникация със служители и клиенти, отколкото с журналисти. Тя обаче е по-малко ценена от заинтересованите страни в Източна и Югоизточна Европа.
- Комуникационните практици поемат различни роли едновременно в ежедневната си работа – тенденция, която трябва да се наблюдава. Все по-водеща е ролята на съветник, който помага на топ мениджмънта да взема по-добри бизнес решения
- Професионалистите, работещи в най-добрите комуникационни отдели, са по-ангажирани с обучението или консултирането на ръководители и колеги на всички нива в йерархията.
Дигитализация на комуникациите със заинтересованите страни и на вътрешните информационни потоци са топ приоритетите за повечето комуникационни отдели и агенции.
Европейският комуникационен монитор 2021 изследва четири конструкции:
- Първо, редица текущи предизвикателства, свързани с дигитализацията на стратегическата комуникация (Falkheimer & Heide, 2018; Nothhaft et al., 2019) и връзките с обществеността (Tench & Waddington, 2021; Valentini, 2021) и промяната на ролите на практикуващите, работещи в тази област.
- На второ място, националните различия се разкриват чрез разбиване на резултатите до 22 ключови държави и до различни видове организации.
- На трето място, статистическите методи се използват за идентифициране на високо ефективни комуникационни отдели (Tench et al., 2017; Verčič & Zerfass, 2016).
- Четвърто, развитието и динамиката във времето се идентифицират чрез надлъжни сравнения на стратегически емисии и заплати. За тази цел са адаптирани въпроси от предишни проучвания на ЕСМ (напр. Zerfass et al., 2020).
Този подход предоставя изводи за актуалното състояние на комуникациите под влияние на дигитализацията.
Цялото проучване можете да намерите на сайта на EACD
