Интервю на Мануела Тотева, председател на БДВО за 2017 г. с проф. д-р Минка Златева по повод 25-годишнината от създаването на Българското дружество за връзки с обществеността на 9 декември 1996 г.
Проф. д-р Минка Златева завършва специалността „Журналистика” в Софийския университет, след което работи като репортер и редактор в централния печат. Доктор на политическите науки на Лайпцигския университет. От 1977 г. е преподавател във Факултета по журналистика и масова комуникация на Софийския университет „Св. Кл. Охридски”, заместник-декан на факултета (1983-1985), ръководител на Катедрата на ЮНЕСКО „Комуникация и връзки с обществеността” (2003-2007), член на УС на БДВО (1997-2003) и почетен член на БДВО. Била е член на Борда на директорите на световната мрежа от катедри на ЮНЕСКО по комуникация и пъблик рилейшънс ОРБИКОМ (2006-2008). Има 12 лекционни курса на български и немски език по дисциплини в областта на журналистиката, пъблик рилейшънс и медийната педагогика. Специализирала е в Санкт Петербург, Майнц и Би Би Си – Лондон. Автор е на три монографии и над 150 студии и статии в научни издания у нас, в Западна и Източна Европа, САЩ и Китай, както и на многобройни научни проекти. Съставител и съсъставител е на 17 научни сборника по проблеми на публичната комуникация.
Здравейте, проф. Златева! Днешното виртуално интервю ни показва колко много са се развили комуникациите отпреди близо три десетилетия, когато е създадена Катедрата на ЮНЕСКО. Разкажете ни за нейното начало, за ролята й в развитието на публичната комуникация у нас.
Днешната катедра „Комуникация, връзки с обществеността и реклама” на Факултета по журналистика и масова комуникация на Софийския университет “Св. Климент Охридски” е създадена на 6 ноември 1995 г. като катедра на ЮНЕСКО “Комуникация и връзки с обществеността” .На този ден е подписано споразумение между генералния директор на ЮНЕСКО Федерико Майор и Ректора на СУ проф. д-р на физическите науки Иван Лалов.
Това става в резултат на проекта „Връзки с обществеността за демокрация” на Международната асоциация по пъблик рилейшънс (IPRA), по инициатива на ФЖМК на СУ , с активната подкрепа на директора на отдел “Комуникации” на ЮНЕСКО г-н Ален Моду и на Националната комисия на Република България за ЮНЕСКО.
Комуникацията да бъде разбирана като сила за изграждане на ДОВЕРИЕ между тези, които участват във формирането на демократичното общество – това е основната насока в бъдещата дейност на катедрата. Тя се ангажира с решаването на две основни задачи. Първата е да направи учебен план за университетска подготовка на бъдещи специалисти – бакалаври, магистри и доктори по пъблик рилейшнс, чийто превод на български език възприехме като връзки с обществеността . Втората задача е да създаде професионална организация на бъдещите български ПР специалисти.
В учебния план на новата специалнност „Връзки с обществеността” във ФЖМК на СУ, обучението в която започна през академичната 1994/1995 година, съчетахме солидната европейска теоретична традиция с богатия американски практически опит в ПР. Той остана отворен за обновление в съответствие с промените в общественото развитие. Стотици випускници на катедрата – бакалаври , магистри и доктори , завършили висшето си образование в нашия факултет по този план , днес работят успешно като специалисти по връзки в обществеността във всички сфери – икономика, политика, наука, кулутра, спорт, а десетки от тях са носители на престижни български и международни награди за своята професионална дейност.
Преподавателите от катедрата проф. дфн. Марко Семов, проф. д-р Тодор Петев, проф. д-р Здравко Райков, проф. д-р Христо Кафтанджиев, проф. д-р Венцеслав Бондиков, проф. д-р Минка Златева, доц. д-р Орлин Спасов, доц. д-р Дияна Петкова и др. публикуваха многобройни монографии , книги , научни статии в страната и чужбина , осигуряващи учебния процес и активно използвани от изследователте в областта на медиите, ПР и рекламата.
Повече от 30 докторанти подготвиха свои дисертации в Катедрата на ЮНЕСКО по актуални проблеми на публичната комуникация и след успешната им защита днес работят като преподаватели и изследователи във ФЖМК на СУ и в редица наши и чуждестранни университети.
Катедрата стана съосновател на световната мрежа от катедри по комуникация и ПР на ЮНЕСКО – ОРБИКОМ, обединяваща понастоящем 45 катедри на ЮНЕСКО по комуникация и ПР в повече от 70 страни в целия свят. Първият ръководител на нашата Катедра на ЮНЕСКО от 1995 до 2003 г. проф. д-р Тодор Петев беше член на Борда на директорите на ОРБИКОМ от 1996 до 2000 г., а като ръководител на катедрата от 2003 до 2007 г., аз бях член на Борда от 2006 до 2008 г.
Каква е ролята на Факултета и по-конкретно на Катедрата на ЮНЕСКО за формирането на професионална общност по пъблик рилейшънс в България?
При създаването си катедрата поема задължението да съдейства за изграждането на професионална общност на ПР специалистите в България. След няколкомесечна подготовка на документи регистрацията й е осъществена на 9 декември 1996г. Ражда се Българското дружество за връзки с обществеността (БДВО).
Първият ръководител на Катедрата на ЮНЕСКО проф. Тодор Петев става съосновател и първи председател на БДВО , а в продължение на 6 години – от 1997- до 2003г. – аз бях член на Управителния съвет на БДВО.
За да осъществяваме ефективно връзките между теорията и практиката на ПР, предложих на проф. Петев Катедрата ни да организира ежегодни научни конференции по актуални проблеми на публичната комуникация съвместно с БДВО. Така от 1997 г. до 2009 г. станах организатор и съорганизатор на 12 международин научни конференции с 3 модула: теоретична дискусия, кръгла маса между ПР специалисти и журналисти, докторантски семинар, а от 2004 г. по предложение на нашите студенти включихме и четвърти модул – студентски ателиета с мултимедийни презентации. В 9 от тези конференции БДВО беше наш съорганизатор.
Темите на проведените от Катедрата на ЮНЕСКО конференции бяха свързани с най-актуалните проблеми на публичната комуникация като ролята на ПР в процеса на социална трансформация и при решаване на конфликти в демократичното общество, ПР образованието и практиката в условията на глобализация, мощно развитие на медиите и на новите технологии , евроинтеграцията на страната ни, интеркултурната комуникация , диалога в балканското сътрудничество в комункационната сфера, комуникацията между културите и цивилизациите и др.
Кои бяха участниците в тези конференции и какви са резултатите от тяхното провеждане?
В тези престижни научни форуми взеха участие стотици български преподаватели по публична комуникация, докторанти и студенти от девет български университета , от пет института на Българската академия на науките, от Научния център за българска национална стратегия, а също десетки журналисти и ПР специалисти.
С участието си в кръглите маси между журналисти и ПР специалисти по време на международните научни конференции на Катедрата на ЮНЕСКО на ФЖМК на СУ многобройни членове на БДВО имаха възможност да следят най-новите посоки в развитието на теорията и практиката на ПР и да обменят опит с колегите си от цял свят.
Защото гости на конференциите бяха чуждестранни учени , журналисти, ПР специалисти и докторанти от петте континента : от над 20 стрпани в Европа , САЩ, ЮАР, Китай, Австралия и Нова Зенландия. При нас гостуваха водещи европейски учени в областта на публичната комуникация като проф. д-р Гюнтер Бентеле, проф. д-р Михаел Кунчик, проф. д-р Роланд Буркарт, проф. д-р Барбара Бернс, , проф. д-р Бернд Шорб, проф. д-р Яко Лехтонен, проф. д-р Миролюб Радойкович, проф. д-р Евгений Пашенцев и др.
От самото начало в международните ни научни конференции активно участваха със свои доклади докторанти както на катедрата, така и от други университети от страната и чужбина А в Студентските ателиета с мултимедийни презентации се изявяваха наши и чуждестранни студенти.
Докладите от международните научни конференции на катедрата публикувахме в 17 сборника, два от които и на английски език, на които съм съставител и съсъставител заедно с проф. Петев. Между тях са сборникът „Пъблик рилейшънс и конфликти в демократичното общество”, за който с проф. Петев получихме първата награда „ПР книга на годината” през 2001 г. , а също и първият докторантски научен сборник в областта на публичната комуникация в България „Комуникация в кризисни ситуации”, издаден през 2002 г.
Сборниците на Катедрата на ЮНЕСКО се използваха както от изследователи на публичната комуникация, така и от студентите при подготовка на курсови и дипломни работи.В тях е запечатана историята както на Катедрата на ЮНЕСКО, така и на развитието на ПР дейността у нас и на БДВО.
По случай 10-годишнината от създаването на катедрата с проф. д-р Тодор Петев и доц.д-р Соня Алексиева, по това време председател на БДВО, издадохме Юбилейна книга “Първото десетилетие. Връзки с обществеността за демокрация (1995-2005) ”. Нейната премиера се състоя по време на тържественото честване на юбилея – на 30 ноември 2005 г. в присъствието на президента на ОРБИКОМ г-н Ален Моду.
В юбилейната книга доц. Деян Верчич от Словения написа: „Катедрата на ЮНЕСКО „Комуникация и връзки с обществността” на ФЖМК на Софийския университет „Св Кл. Охрдски” осигурява ценна услуга на българското общество, на българската, регионалната и европейската професия пъблик рилейшънс . Със своите годишни международни конференции, с участието си в […] книгата „Пъблик рилейшънс и комуникационен менджмънт в Европа”, както и по много други поводи тя прави СУ „Св. Кл. Охридски” видим и значим на картата на образованието и изследванията по пъблик рилейшънс.” Това бе една висока оценка за усилията и постиженията ни през първото десетилетие на Катедрата, която искрено ни зарадва.
През 2001 година тема на традиционната конференция на катедрата е „Пъблик рилейшънс и новите медии в процеса на социална трансформация”. Как виждате развитието на дигиталните медии 20 години по-късно? Какво се промени и кои са новите предизвикателства пред професията?
Спомням си как в началото протоколите от заседанията на БДВО бяха писани на ръка от Цветелина Миронова. А сега ние общуваме благодарение на най-новите информационни и комуникационни технологии.
Разбира се, неслучайно в началото на новото хилядолетие избрахме тази тема,защото развитието на новите комуникацонни технологии напредваше стремително. Включихме в обучението на студентите нови учебни дисциплини като „Нови медии”, „Мултимедия” и др. През 2003г. за първи път у нас подготвих магистърски лекционен курс по „Медийна педагогика”, популярна днес като „Медийна грамотност”. В част от учебните ни програми стана задължителна подготовката на студентски проекти с мултимедийни презентации.
За 100-годишнината от рождението на „бащата на компютъра” американския учен от българки произход Джон Атанасов предложих на студентите да оценят и споделят какво е значението на компютъра за тяхната публична и междуличностна комуникация. Те написаха много интересни есета. Направихме проект и се свързахме с техни американски колеги от Държавния унверситет на щата Айова, където дълги години е преподавал Джон Атанасов, за да ги поканим да отговорят на същите въпроси. Така съставих и издадохме първия българо-американски студентски сборник „Джон Атанасов и новата цивилизация”. Когато през 2009 г. гостувах в Държвния университет на щата Айова, имах редкия шанс да видя рекпликата на знаменития „Атанасов – Бери компютър” ,която тогава беше там, и да имам лекции както пред студентите по журналистика, така и по компютърни технологии.Разбира се, общата тема беше Джон Атанасов. През 2009, 2010 и 2011 във Фейсбук по моя инициатива осъществихме три онлайн срещи на студенти от ФЖМК на СУ и от Държавния унверситет на Айова в САЩ с ръководител проф. д-р Даниела Димитрова . В тях българските и американските студенти дискутираха по проблеми на глобализацията и националната идентичност, интернет и свързаността в международната публична комуникация, Алианса на цивилизациите и др. Тези срещи обогатяваха социлания им опит и контакти, техните компютърни и комуникативни умения.
Дискусиите на конференците на Катедрата, а също презентациите и журирането на проектите за награди на ежегодния от 2001 г. PR PRiz на БДВО показваха, че новите информационни и комуникационни технологии с много ускорени темпове стават неразделна част от ежедневната дейност на нашите ПР специалистите и им поставят все нови и нови предизвискателства. А презентациите им на проекти за PR Priz през 2021 г. демонстрираха способността им даже в сложните условия на пандемия да реализират със съдействието на компютърни спецалисти оригинални и креативни проекти и да активизират за участие многобройни ползватели на социалните мрежи.
Какво е значението на международните проекти на Катедрата на ЮНЕСКО за развитието на комуникациите у нас? Интересно би било да споменетe за популяризиране на изследователската работа на един от най-именитите учени не само в Европа, но и в света в тази област – проф. д-р Роланд Буркарт.
Той беше гост на първата ни международна научна конференция през 1997 г. Тогава изрази готовност за съвместна работа и нашето сътрудничеств продължава и до днес. Проф. Буркарт като представител на Виенския университет взе участие с доклади в девет от нашите международни конференции и редовно ни запознаваше с най-новите европейски теоретични постижения и практики в областта на публичната комуникация.
През 2000 г. преведох и с любезното съдействие на австрийската страна издадохме забележителния труд “Наука за комуникацията” на проф. Роланд Буркарт. Това е най-добрият учебник по комуникация в немскоезичното пространство от 500 страници , който през 2019 година излезе в пето издание. Напълно заслужено по предложение на Катедрата на ЮНЕСКО и факултета през 2002 г проф. д-р Роланд Буркарт бе удостоен с почетното звание „ Доктор хонорис кауза на Софийския университет „Св. Климент Охридски”.
Чест и гордост е за нас, че по наше предложение със същата почетна награда бе удостоен и световноизвестният полски репортер и писател Ришард Капушчински за неговия значим принос за развитието на журналистиката и междукултурната комуникация. Така в историята на Катедрата ни остава връзката с тези бележити личности на нашето време.
Катедрата на ЮНЕСКО “Комуникация и връзки с обществеността” създаде широка мрежа от международни контакти чрез ЮНЕСКО, ОРБИКОМ, Европейската асоциация за обучение и изследвания на пъблик рилейшънс (EUPRERA), както и по линията на двустарнното университетско сътрудничество.
Със свои лекции пред студентите по ПР гостуваха десетки видни учени в областта на публичната комуникация от Европа и САЩ. Преподаватели от нашата Катедрата изнасяха лекции в университетите на над 15 европейски страни и САЩ, публикуваха свои статии в десетки чуждестранни научни сборници и специализирани списания.
Като стипендианти на европейската програма “Сократ/Еразъм “ 28 наши студенти проведоха по един ползотворен семестър в университети в 11 страни, а ние приехме за обучение студенти от 6 страни на стария континент.
За първия европейски сборник „Пъблик рилейшънс и комуникационен мениджмънт в Европа”със съставители проф. Бетеке ван Рулер и доц. Деян Верчич подготвих главата за развтието на ПР в България . Той беше публикуван през 2004 г. в Берлин и Ню Йорк.
А как се развиваха връзките на Катедрата на ЮНЕСКО на ФЖМК на СУ с балканските страни?
Катедрата ни осъществяваше активна дейност за изграждане на мрежа от катедри по комуникация в университетите на балканските страни. Нашата Девета международна научна конференция на тема “Имиджът на Балканите : исторически подходи и комуникационни преспективи”проведохме съвместно с Института по балканистика на БАН през 2006 г.
В рамките на Десетата юбилейна международна научна конференция на катедрата през 2007 г. осъществихме първата работна среща за създаване по мое предложение на мрежа от катедри и експерти по комуникация и ПР в балканските страни – БАЛКАНКОМ. През ноември 2008 г. на Единадесетата международна научна конференция на катедрата на тема “Диалогът с другия: Балкански измерения на европейската идентичност” проведохме втората работна среща и през май 2009 г. учредихме мрежата БАЛКАНКОМ. Бях избрана за неин президент със съпредседатели колеги от Сърбия, Албания, Хърватия и Турция. Макар че поради финансови и административни причини мрежата не успя да разгърне своята дейност , президентът на ОРБИКОМ г-н Ален Моду написа в своя статия , че имаме „пионерска роля за утвърждаването на България като лидер в развитието на ПР на Балканите.”
На финала на нашия разговор, бих искала да Ви попитам как виждате развитието на уменията на бъдещите специалисти по пъблик рилейшънс и ролята на БДВО в тази посока?
За 20-годишнината на БДВО с доц. д-р Орлин Спасов проведохме социологическо изследване по европейски модел сред български ПР специалисти и журналисти. То показа, че съотношението между мъжете и жените сред анкетираните ПР специалисти е 22% на 88%. Броят на завършилите висше образование сред ПР експертите през 2016 г. беше 85,34%, а главният им възрастов сегмент – между 30 и 39 години. Броят на упражняващите ПР професията специалисти на свободна практика бе нараснал до 18, 86 %.
Това динамично и възходящо развитие продължава и понастоящем.
В бъдеще виждам все по-значимата роля, която ще имат за ПР специалистите уменията им да овладяват и да използват оригинално, креативно и ефективно възможностите на новите информационни и комуникационни технологии в подкрепа на демократичните обществени процеси. Това е закон в дейността на ПР експертите.
Нека те да отделят още по-голямо внимание на значението на честното и завладяващо писмено и устно слово в битката за спечелване на ДОВЕРИЕТО на техните вътрешни и външни офлайн и онлайн публики.
А на БДВО пожелавам да не забравя рожденото си мото „Връзки с обществеността за ДЕМОКРАЦИЯ” и като София да расте, но да не старее!
