- Кръгла маса с PR-практици и академични преподаватели обсъди съвременните проявление на професионалната етика в епохата на инфлуенсърите
- Моралът е основата, на която стъпва комуникационната стратегия на всеки бранд или инфлуенсър
Действията и техните последствия са мерило за етиката на инфлуенсърите и PR-специалистите през XXI век. Това бе обединяващата теза на участниците в кръглата маса „Етика на влиянието – инфлуенсъри и последователи“, организирана съвместно от Българско дружество за връзки с обществеността (БДВО) и Софийски университет „Св. Климент Охридски“ като част от годишното събитие на БДВО „Денят на Бернайс“ и в рамките на „Климентовите дни“. Събитието се състоя на 29.11.2019 г. в Огледалната зала на Ректората на Университета.
В кръглата маса участваха проф. д-р Николай Михайлов, ръководител катедра „Комуникация, връзки с обществеността и реклама“ към СУ „Св. Климент Охридски“, доц. д-р Димитрина Стефанова, Югозападен университет „Неофит Рилски“, гр. Благоевград, ас. д-р Милена Янкова, ЮЗУ „Неофит Рилски“, Мила Миленова, директор „Корпоративни и маркетингови комуникации“, ОББ и кънтри комуникационен мениджър на КВС Груп за България, подполковник гл. ас. д-р Сашо Воденичарски, ръководител на магистърска програма „Публични комуникации в сигурността и отбраната“ към Военна академия „Г.С. Раковски“. Дискусията бе модерирана от Даниел Киряков, председател на Комисията по професионална етика към БДВО.
„Пиарът познава проблемът за публичността и когато има здрава основа, то той/тя действа безпроблемно в своята практика.“ – това сподели проф. Н.Михайлов. Професионалната етика прокарва тясната граница между академичността и практическия опит. Практическата философия взима за своя основа моралът и извечният въпрос за доброто. Днес основата за моралът е комуникативността, като пиар-специалистът взима решения за другия.
„За разлика от PR-ите, инфлуенсърите нямат свой етичен кодекс, нямат професионална общност. Следователно – за разлика от PR-а, инфлуенсърството не е професия. Инфлуенсърите нямат авторегулация за това кое е етично проявление на тяхната дейност и кое – не. Това вероятно намалява тяхната отговорност към верността и етичността на излъчваните от тях послания.“, коментира Мила Миленова.
„PR-ът има дълбоки корени. Например, през Ренесансът мислителите се обръщат към Античността в своите опити да изведе човека като мерило на света.“ – посочи гл.ас. Сашо Воденичарски. „Това време също има своите инфлуенсъри. Бих посочил като такъв Николо Макиавели, който в своята велика творба „Принцът“ (Il Principe) прокарва разделителна линия между личностния и публичен морал на владетеля. Това, което за личността е непреодолима морална пречка, то за владетелят в неговия публичен образ може да е само нищожно и лесно заобиколимо препятствие.
Особено внимание трябва да се отделя на силите, които стоят зад даден инфлуенсър. Защото той е медиумът между нас и стоката или услугата, които ни продава. И когато пратката ни се забави, тогава ние не корим производителя или доставчика, а инфлуенсърът, който ни е убедил, че те си струват. „Съществен елемент в похватите на инфлуенсирите е сексът. Дали той се използва за реално продаване или не? Според мен той служи само за привличане на вниманието ни. И пак бих подчертал, че по отношение на етиката, огромно значение имат силите, които подкрепят самия инфлуенсър.“ – посочи подп. Воденичарски.
Добре, а колко инфлуенсъра са необходими да се предизвика скандал, беше въпросът към доц. Стефанова и ас. Янкова. „Нашето експресно проучване в Мрежата показа, че има редица примери, при това изключително запомнящи се. Например, случаят на Логън Пол и „Гората на убийствата“ и последващото му разобличаване. Темите, по които инфлуенсърите се „подхлъзват“ са антисемитизма, манипулации на обществото и др. Съществен проблем, според мен, са фалшивите последователи и фалшивите профили на инфлуенсърите. В резултат се налагат все по-строги регулации, като предстоящата COPA (Children’s online protection act), който ще задължи редица онлайн платформи да искат разрешение за излъчване на своето съдържание за деца.
Инфлуенсърството и PR-ът са взаимносвързани. Бих искал да поставя във фокус темата за „отрицателната информация“ или т.нар. „черен пиар“. Той най-ясно ни показва важността на действието, към което ни подтикват инфлуенсърите. Например, в началото на развитие на Фейсбук много хора се ангажираха с конкретни действия след призиви в мрежата. Докато сега има известна латентност и действията се случват по-бавно. Това сподели доц. Стефанова от ЮЗУ.
Тя посочи няколко предизвикателства пред инфлуенсърството и доверието, за което то се бори. Според нея у нас липсват авторитетни сайтове за важните теми за личността, като здраве, право, околна среда.
Във втората част се оформи общата дискусия. Мила Миленова продължи тезата на ас. Янкова за измамите сред инфлуенсърите с коментар за фалшивите инфлуенсъри: „Ако има нещо по-опасно от фалшивите профили, то това са фалшивите инфлуенсъри“.
Професор Михайлов посочи значимостта на дуализма „знания и публичност“, които намират основа в морала. От тази точка се получи и кратката дискусия. Първа зададе тона проф. Бошнакова от НБУ. „Можем ли да правим разлика между личност и медиа, когато говорим за инфлуенсъри в социалните мрежи?“ – попита тя. „Защото според мен те в своята същност са медии и само образът им има връзка с личността им.“
Тук се включи доц. Милена Петрова от Софийски университет. Тя посочи, че наскорошно изследване сочи, че инфлуенсърството затвърждава американската хегемония в публичността като културен феномен. Точно заради преминаването на определени граници на личното и превръщането му в публично, инфлуенсърството завладява нови пространства и последователи в САЩ.
„Там, където има лидери, има и последователи.“ – посочи за финал проф. Михайлов. „За всеки от нас – практици и академична общност – е ясно, че професионалната етика има няколко нива. Тя започва с основата – това, кое е добро и кое не. Вторият пласт предполага анализ, изучаване, преподаване. Третият е практическото й приложение. И при трите нива общото и най-важно е, че всеки един от нас е автор на своите действия, чиито измерител е професионалната етика.“
Кръглата маса завърши с обща снимка и обещание за продължението на дискусията онлайн или офлайн.
