Дискусия за медийното огледало на действителността, организирана от ГБИТК, АИБК и БСК, събра представители на бизнес организации, регулатори, политици и комуникатори. Тя е част от кампанията „Да успеем в България“, която цели постигането на по-широка публичност за успехите на българските предприятия и предприемачи.
По време на дискусията национално представително проучване на изследователски център „Тренд“ показа нагласите спрямо бизнеса в България, като резултат от информираността на хората. Според него, 49% от хората у нас смятат, че икономиката в България се развива в негативна посока, а цели 20% не могат да преценят. На въпроса може ли да се прави бизнес у нас, 39% отговарят положително, 34% са настроени негативно, а 27% не могат да преценят. В същото време 63% от запитаните искат да научават за успешни български предприятия. Относно развитието на българската икономика най-песимистични са хората над 70 години, а най-позитивни изглеждат най-младите (18-29 г.), според Димитър Ганев, който представи проучването.
Може да се допусне, че оптимизмът на най-младите е повлиян от средствата, чрез които се информират (интернет, социални медии, проактивно търсене на информация), докато по-възрастното население традиционно се информира от телевизия, радио и вестници.
Степента на припокриване на дневния ред на медиите с обществения дневен ред е без особени промени в последните 15 години. Не-споменаването на брандове, въведено като масова практика в големите частни електронни медии, изкривява новинарския поток и обезценява информационната му стойност. Така новините все повече приличат на извадка от дневната програма на политиците, съчетана с черна хроника от страната и чужбина. Като аргумент за отпадането на имената на брандовете най-често се посочва опасността те да бъдат възприети като скрита реклама от СЕМ и медиите да бъдат глобени. Като резултат от дискусиите и за повече яснота през 2012 г. СЕМ публикува Методически указания относно забранените скрити търговски съобщения и позиционирането на продукти като форма на търговско съобщение, и какво би подлежало на санкция.
Интересно, именно тези указания бяха посочени от представител на АБРО като ограничения, с които трябва да се съобразяват в работата си електронните медии. Налице обаче са редица примери за адекватно отразяване на новини от медиите, особено в Bloomberg TV. Подобни са и ТВ Европа, ТВ+ и други. Според Розита Еленова, член на СЕМ, регулаторът не е наложил нито една глоба на електронна медия, която съобщава с информационна цел име на компания или търговска марка в последните 5 години.
Комуникационните специалисти в компаниите от своя страна следват същите тези указания при подготвянето на информацията, подавана към медиите, именно в ролята си на отговорни партньори. Когато обаче при участие в предаване телевизията си позволи да изпише „специалист“ от „ИТ компания“, а не име и бранд, тя неглижира експертността на участника и категорично не допринася за информационната стойност на собствения си продукт. Тенденцията се задълбочава все повече с превес на риалити формати, които са като мисловни пуканки и отсъствие на предавания, носещи полезна информация. А това е реален проблем.
Обществото не знае нищо за важни за него теми, подчерта Илияна Захариева, председател на БДВО и директор „Корпоративни комуникации“ на А1. „Какво знаете вие за 5G, някога нещо казаха ли ви по телевизията как 5G ще промени живота ви, как ще има дистанционна медицина, как телекомите в България работят реално по това? Не, показват ви всякакви „златки“, но за 5G не ви говорят. Автоцензурата е страховита – тя е от страна на журналисти, водещи и гости.“, каза Захариева. Въпреки липсата на нормативен проблем и наличието на указания от СЕМ, въпреки провеждането на дискусии, големите телевизии отново липсват на масата за разговори. „Единствено огромна кампания може да помогне да се образоваме всички – журналисти, водещи, гости, редактори, собственици на телевизии, комуникатори. Само така може да се промени средата, в която работим и живеем.“
Настоящата медийна информационна реалност категорично не работи за обществения интерес. Днес имаме „изгубения образ на просперитета, на проспериращия човек, на този, който постига нещо, благодарение на труда си. После се чудим защо сме най-нещастната нация. Човек е щастлив, когато е създал нещо.“, заяви Елена Вълчева, управител на пиар агенция “Янев и Янев”. Според нея опитът за вкарване на противоборство между медии и бизнес е вреден.
За да се излезе от този омагьосан кръг на започващи всеки път отново дискусии, заинтересованите страни – медии, регулатор, бизнес, комуникационна индустрия, трябва да работят заедно, за да достига обективна информация за процесите и събитията в нашата страна и да има обществото адекватна представа за случващото се.
Добър знак са предстоящите промени в Закона за радио и телевизия, като Български дарителски форум и други организации са подготвили предложение за изменение в частта за търговските съобщения, което да определи какво не съставлява скрито търговско съобщение:
1. Споменаването на стоки, услуги, наименование, търговска марка или дейности на производител на стоки или доставчик на услуги, което има единствено информационна цел и е от значение за информирането на аудиторията;
2. Представянето в програми на физически лица – събеседници, гости и други участници, което има единствено информационна цел и допринася за качеството на програмата или на медийната услуга в интерес на аудиторията. В тези случаи се допуска представянето с думи или звук на имената на физическите лица, техните служебни позиции, юридическите лица, които представляват, и експертната им компетентност, с изключение на графично изобразяване на свързана с физическите лица търговска марка.
3. Наличието на изображение на търговска марка върху облеклото на събеседниците, гостите и другите външни участници в предаването, обичайно за посочване на производителя на облекло, както и наличието върху спортни облекла на спортисти на търговски марки на спонсори.
Очаква се да се стигне до положително решение на проблема, тъй като депутатите са положително настроени към темата за насърчаване на българския бизнес, според Тома Биков, член на медийната комисия в Народното събрание и участник в дискусията. Той беше категоричен, че “Споменаването на търговска марка или компания не е скрита реклама, а съобщаване на факт. Работата на медиите е да съобщават факти”. Той се съгласи с повечето участници в дискусията, че образът на българския бизнес в телевизиите е негативен, което е проблем от и на медиите, но е крайно време това да се промени.
Към настоящия момент вече е значително разширена работната група в парламента, която обсъжда и предстои да предложи промени в Закона за радиото и телевизията. https://www.capital.bg/biznes/media_i_reklama/2019/11/27/3998020_rabotnata_grupa_za_promeni_v_mediiniia_zakon_stana/
Пълна информация за събитието и изказванията на участниците можете да намерите на https://www.bia-bg.com/news/view/26213/
